На 20 юни беше осветен новият храм „Св. Параскева-Петка Българска“ в Копривецкия манастир в Русенска епархия (община Бяла). В чина на освещаване и в светата Литургия с Русенския митрополит Наум служиха епископите Главиницки Макарий, викарий на Русенския митрополит, Драговитийски Василий, игумен на Троянския манастир, Велички Сионий, игумен на Бачковския манастир, Тивериополски Тихон, патриаршески викарий, както и гости на епархията от чужбина.
В словото си след освещаването на новата църква митр. Наум припомни историята на светата обител и обяви имена на хора, допринесли за нейното създаване и развитие. „Основана и действала още в столетията на Търновското царство, споделила изцяло участта на средновековна България по време на османското нашествие и възродена за нов живот през годините на богоборческия атеистичен режим у нас, тази богоблагословена обител е принесла на Христос и Неговата света Църква изобилни плодове на праведност, мъченичество и святост, като независимо от премеждията във времето продължава да бъде и днес пристан и убежище за всяка вярваща и диреща Бога душа“. Архиереят пожела: „Да благоволи Бог, щото Копривецката света обител да пребъде и занапред за слава Божия и за духовна полза на своите обитатели и на всички онези, които ще пристъпват тук, търсейки духовна помощ, съвет и утеха“.
Строителството на новия храм започва на 15 февруари 2018 г. с водосвет, отслужен от Русенския митрополит Наум. Ктитор на Копривецкия манастир е и известният благодетел дядо Добри, дарил над 50000 лева и лично посещавал светата обител. За благоустройството на манастира са допринесли през годините и два проекта с европейско финансиране по Програмата за развитие на селските райони.
Манастирът в Копривец има дълга и интересна история. Според местно предание той е съществувал още през Средновековието. Унищожен бил по време на османското нашествие. Смята се, че последните монахини - Параскева, Варвара, Екатерина, Марина и Неделя – са загинали мъченически.
Възстановяването на манастира започва през 1986 г., още по време на комунистическото управление на страната. Главен инициатор е Добра Рахнева (в последствие – монахиня Варвара), а Йорданка Чолакова подарява бащината си къща с двор в село Копривец и задейства процедура за признаването на светата обител от ръководството на епархията.
Епархийския съвет на Доростолска и Червенска (сега Русенска) митрополия в заседанието си на 2 март 1989 г. одобрява изграждането на манастира с името „Св. Петка“. Св. Синод в заседанието си на 15 юни 1989 г. го вписва в регистъра на манастирите.
В периода от 1987 до 1989 г. подарената къща е преустроена в манастирска сграда с 5 стаи, параклис, който е изписан през 1988 г., трапезария и помощни помещения по проект на арх. Пейчев.
Непосредствено преди демократичните промени у нас, на 14 октомври 1989 г., манастирът и параклисът са осветени от Смоленския епископ Нестор, викарий на Доростолския и Червенски митрополит Софроний. Същия ден той постригва и първата монахиня Варвара (в мире Добра Рахнева), след това дългогодишна игумения на манастира.
В първите години от съществуването му още две монахини са постригани от Смоленския епископ Нестор: на 14 октомври 1990 г. – Параскева (в мире Мария Кънева) и на 22 август 1991 г. – Екатерина (в мире Лиляна). На 20 юни 1999 г. Русенският митрополит Неофит постригва друга монахиня с името Екатерина (в мире Митка Иванова). Послушница там е била и монахиня Марина (в мире Димитра Стоилова), дълги години след това игумения на манастира „Св. Марина“ край с. Каран Върбовка, община Две могили.
Последният монашески постриг е от 31 юли 2010 г. – на монахиня Фотиния (в мире Елена Филипова), извършен от Русенския митрополит Неофит. През 2012 г. в манастира се преселват от Соколския манастир монахините Ирина и Мелания, като последната е назначена впоследствие за игумения на манастира.
